227-та ГОДИШНИНА ОТ ПРИЕМАНЕТО НА КОНСТИТУЦИЯТА ОТ 3 МАЙ

227-та ГОДИШНИНА ОТ ПРИЕМАНЕТО НА КОНСТИТУЦИЯТА ОТ 3 МАЙ

Конституцията от 3 май 1791 г. най-вероятно е вторият в света подготвен основен закон. За нейни автори се смятат кралят Станислав ІІ Август, великият литовски маршал Игнаци Потоцки и отец Хюго Колонтай, духовник и философ.

Приетата конституция е вдъхновена от политическата и обществена мисъл на европейското Просвещение и американската конституция от 1787 година. Авторите на основния полски закон смятат, че правителството трябва да служи не на интересите на малък кръг хора, а да работи за доброто на целия народ. Документът включва 11 члена. Първият член определя римокатолическата религия като доминираща и същевременно регламентира свобода на вероизповеданието и религиозните практики на другите религии. Член V от Конституцията разделя властта на законодателна, изпълнителна и съдебна. Сеймът от две камари приема законите; изпълнителната власт трябва да бъде в ръцете на краля и Пазителите на закона; съдебната власт – в ръцете на независимите съдилища.

Принципът Liberum veto (позволяващ всеки един представител в Сейма с гласуването си „против“ да може да спре приемането на даден закон) е отменен, също както и други преди това задължителни елементи на парламентарната система – оттогава всички решения трябва да се вземат с мнозинство от гласовете. Кралят няма законодателна санкция. Той е начело на Пазителите на закона, където влизат полският примас, двама секретари, пълнолетният наследник на трона, председателят на Сейма и петима министри, назначени от краля – финансовият, военният министър, министърът на полицията, на външните работи и на държавния печат. Министрите се отчитат пред краля, но от поста им може да ги отстрани само Сеймът. За да се превърнат във валиден закон, кралските решения трябва да бъдат подписани от съответните министри, които от своя страна носят отговорност пред Сейма. На всеки 25 години трябва да се свиква Конституционният Сейм за да преразгледа Конституцията и да направи промени в нея. Създава се национална армия, а според конституцията селяните стават грижа на правителството.
Ангажираният в работата над конституцията Юлиан Урсин Немцевич си спомня изключителния ден на приемането й: „Колко малко са дните в историята когато хиляди и хиляди хора, столицата, какво приказвам – целият народ бе обзет от възторга на върховна радост. Такъв ден беше денят на трети май; всеки виждаше в него избледняващия облак от бурите, които толкова дълго ни бяха подмятали, а на ясното небе – изгрева на зората на бъдещия ни просперитет“. Конституцията от 3 май е отражение на полския дух, който бе позволил на полския народ да оцелее по време на 123-те години поделена Полша, а по-късно и през дългите години на комунистически репресии. Въпреки многото разногласия, които и до днес разделят историци и публицисти, 3 май си остава държавен празник чак до 1940 г. До края на Втората световна война и по времето на Народна Полша празнуването на Конституцията е забранено, но тази годишнина всяка година става повод за масови антикомунистически манифестации. Както показват резултатите от изследването на общественото мнение, и днес Конституцията от 3 май се смята от поляците за едно от преломните исторически събития в историята на нашата страна.

Пресцентър на Министерството на външните работи

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментарите .

Научете повече за Полша