Интервю с директора на Полския институт – г-жа Агнешка Кошчушко в “Литературен вестник”

Интервю с директора на Полския институт – г-жа Агнешка Кошчушко в “Литературен вестник”

- Преди няколко дена бяха оповестени резултатите от конкурса на фондация „Евенс” „Поезията свързва хората – моето любимо стихотворение”. За първи път България беше част от тази чудесна инициатива за стимулиране на пишещите и четящи ученици. Как оценявате конкурса?

Искам да изразя задоволството си от начина, по който протече конкурсът в България, и от големия брой участници от всички кътчета в България. Получихме над 400 работи на ученици от 8 до 19 години. Koнкурсът, който трябваше да популяризира поезията и да използва интегриращата й роля, бе обявен за ученици от основните и средните училища. Много ме зарадва голямата активност на децата от по-малките класове, както и изборът на някои от тях – стихотворения на полски поети, в т.ч. Юлиан Тувим, Ева Липска и Леополд Стаф.

- В края на миналата година  инициирахте и конкурс за превод на разказ от Бруно Шулц, в който също се включиха много ученици и студенти. Предстоят ли и други подобни инициативи, чрез които да бъдат ангажирани децата и младите хора?

Сеймът на Република Полша обяви 2013 за Година на Юлиан Тувим – навършват се 60 години от смъртта на поета и 100 години от поетическия му дебют. Юлиан Тувим е забележителен писател, автор на стихове за възрастни и деца, текстове на песни, текстове за кабарета, ревюта, оперети, както и редактор и преводач на  стихове. Той е един от най-популярните поети на междувоенното двадесетилетие, чието творчество оказва съществено влияние върху следващите поколения. Юлиан Тувим е блестящ и ироничен наблюдател на тогавашната обществено-политическа сцена, а неговите стихове и сатири не губят своята актуалност.

- А какво от Полша и полската култура смятате, че в България все още не е добре познато и как бихте искали да компенсирате тези липси?

Имам усещането, че полската култура е доста добре позната в България, особено на по-възрастните. Това много ме радва. Вероятно е резултат от симпатията на българите   към Полша, с която често се сблъсквам. Надявам се, че заслуга за това има и Полския институт, действащ в България без прекъсване от 1949 година. Наистина, има и не толкова познати области на културата, напр. полската репортажна школа. Освен Ришард Капушчински, издаден на български, в Полша има прекрасни негови последователи – Войчех Ягелски, Яцек Хуго-Бадер, Войчех Тохман, Мариуш Шчигел, Анджей Сташук, Анджей Дибчак, Филип Спрингер. По-слабо познати са и полският филмов репортаж, полското документално кино, особено най-новото, полският комикс и графичен роман – жанр, преживяващ напоследък ренесанс в Полша и много популярен. Особено комиксът за възрастни, често разискващ сериозни теми, с прекрасни рисунки. Ще се опитаме да представим и младия полски street art.

- И последно, кои полски автори бихте искали да видите преведени на български език в най-скоро време?

Списъкът изобщо не е къс… Напоследък излязоха много интересни книги, за които си мечтая да бъдат издадени и в България. Жанровете са много различни – поезия, биографична литература, репортаж, нова полска проза, криминалета, книги за новата история, детски книги, които напоследък са много мъдри, забавни  и издадени с много вкус. Обмисляме превода и издаването на биографията на съпругата на Лех Валенска – Данута. Един много личен и откровен разказ за съдбата на жена, оказала се в центъра на исторически събития и отглеждаща осем деца в маломерно жилище. Целият свят стана свидетел на високата й класа, когато вместо съпруга си прие  Нобеловата награда. Като съпруга на полския президент тя умееше да излезе от всяка ситуация, винаги беше на втори план и пазеше личния си живот.  Сега, вече зряла жена, тя представя своята версия на събитията.

Друга вълнуваща книга, излязла наскоро в Полша, е на Гражина Ягелска, съпруга на един от военните кореспонденти. Тя заплаща висока цена за работата на съпруга си – попада в психиатрична болница. Вълнуващ разказ за силата на любовта и за опустошението, което войната сее в душите на хора, които не засяга пряко. Въобще напоследък има много млади прекрасни полски писателки, очакващи превод – Дорота Масловска, Кая Малановска, Силвия Хутник, дебютантката Зошка Папужанка или пък публикуващите отдавна Йоанна Батор и Инга Ивашув. Надявам се, че поне няколко от тях ще бъдат публикувани в България.

Въпросите зададе Амелия Личева. Тук можете да прочетете само част от интервюто. Пълният текст – в бр. 8/ 2013 г. на “Литературен вестник” и на уебстраницата на изданието: http://litvestnik.wordpress.com

Напиши коментар

Научете повече за Полша