150 години от рождението на маршал Юзеф Пилсудски

150 години от рождението на маршал Юзеф Пилсудски

Юзеф Пилсудски, съзидател на Независимостта от 1918 г. и един от най-амбициозните държавници в историята на Полша, е роден на 5 декември 1867 г. в Зулов, край Вилнюс. И до днес в Полша неговите заслуги и политически виждания са източник на вдъхновение за политиците и оживени спорове сред публицистите и историците.

Възстановяването на Независимостта през 1918 г. е резултат от усилията на няколко поколения поляци и работата на много политически кръгове. Юзеф Пилсудски е смятан за баща на Втората Полска Република, създател на Полските легиони и първи държавен ръководител. На 5 декември честваме 150 години от неговото рождение.

Пилсудски произхожда от дребно аристократично семейство, в което се поддържа традицията на независима Полша. Още по време на следването си в Харков се ангажира с политическа дейност. За участието си в студентските протести през 1885 г. той бива отстранен от университета. Две години по-късно Пилсудски е арестуван с обвинения за участие в заговор за свалянето на цар Александър III и изпратен за пет години в Сибир.

Скоро след завръщането си от заточение, Пилсудски става член на Полската социалистическа партия. Като един от водачите на партията отново е арестуван от руските власти и попада в затвора в известната с лоша слава Варшавска цитадела.

По време на избухването на Първата световна война сформира и застава на чело на Полските легиони. Заедно с тях навлиза в окупирани от Русия територии. Когато през 1917 г. австро – унгарските власти искат легионерите да дадат клетва за вярност към монарсите, поделили си Полша, отказва да се закълне заедно с по-голяма част от легионери. За това Пилсудски е арестуван и затворен в Магдебурската крепост, където лежи до ноември 1918 г.

След поражението на Германия, Пилсудски е освободен от затвора и заминава за Варшава. Регентският съвет, тогавашната върховна държавна власт на окупираното до момента от централните държави Полско кралство, му поверява върховното командване на полската армия и мисията да ръководи освободената Полска държава. Функцията на временен държавен ръководител получава официално на 22 ноември 1918 г. Упражнява властта до декември 1922 г., когато е избран първият президент на Полската Република – Габриел Нарутович. В периода 1919 -1921 г. Пилсудски се ангажира в отбраната на възстановената Независимост – като върховен главнокомандващ става съзидател на победата на полските отряди в борбата за границите на Полша, включително и в Полско-съветската война. Битката край Варшава през 1920 г. е една от най-големите и преломни битки в историята – полската победа спира настъплението на Болшевишката революция към Западна Европа.

През 1923 г. се оттегля от активен политически живот, но след като не е съгласен с посоката, която приема политическата ситуация, през май 1926 г. на чело на верните си отряди влиза във Варшава и след тридневна битка довежда до смяна на тогавашната власт. През следващите години заема постовете на министър на военните работи и премиер. Във външната политика Пилсудки се стреми да поддържа добри взаимоотношения със Западна Европа.

Смъртта на Юзеф Пилсудски на 12 май 1935 г. изненадва поляците, а погребението му се превръща в огромна национална манифестация, с която народът отдава почитта си към бащата на независима Полша. Тялото му е погребано в криптата на хълма „Вавел“, където почиват крале, държавници и заслужили поляци. Сърцето му, обаче, според последната му воля – е поставено в сребърна урна и погребано в гроба, където почива майка му, на гробището „Расу“ във Вилнюс.

Напиши коментар

Научете повече за Полша