100-годишнината от рождението на Ян Карски

100-годишнината от рождението на Ян Карски

Еугениуш Смолар*)

100-годишнината от рождението на Ян Карски

Във връзка със 100-годишнината от рождението на изтъкнатия патриот и човека, за когото казват, че се е опитал да спре холокоста1) Полският парламент обяви 2014 г. за Година на Ян Карски.

Ян Карски, в действителност Ян Ромуалд Кожелевски, е роден през 1914 г. в Лодз. Биографията му е типична за момче от интелигентско, патриотично семейство, приветствало възстановената след 1918 година независимост на Полша, заличена от картата на Европа за 123 години. Учи право и дипломация в университета в Лвов, а след края на следването си преминава през задгранични стажове. От 1939 г. работи в Министерството на външните работи.

През септември 1939 г., вече подофицер, той попада в плен на съветските окупатори в източната част на страната. По чудо успява да избегне съдбата на над 20 000 разстреляни в Катин и на други места офицери. Връща се във Варшава и става активен участник във военната конспирация.

Полското правителство и президент получават убежище първо във Франция, а по-късно – в Англия, а в Полша започва процес на изграждане на нелегални структури на съпротивата – военни, политически, образователни, информационни, социална помощ. Начело застават известни предвоенни политици, военни, общественици. В нелегалност действат политически партии отпреди войната, изграждащи собствени военни формирования.  Няколкостотинхилядната армия от общественици е без аналог в Европа: тя гради вярата на населението в бъдещето в изключително трудни условия на брутална немска и съветска окупация, интегрира плуралистичното полско общество за една цел – освобождението.

Като емисар на нелегалното командване и нелегалните политически партии през 1940 година Карски е изпратен с мисия до полското правителство в изгнание във Франция.  По време на втората си мисия той донася в Полша запаметената в подробности структура на съпротивителното движение. Тя допринася за обединяването на силно разпръснатото до този момент съпротивително движение в политическо-административни структури около излъчения представител на правителството за страната и военни структури в Армия Крайова.

По време на третата си мисия с посока Лондон Карски е заловен от Гестапо. Въпреки изтезанията той не издава никого. Изпълнен със съмнения, че ще издържи на болката, той прави опит за самоубийство, защото се страхува, че може да застраши безопасността на хора и поверените му тайни. Войници от нелегалната съпротива го спасяват и той се връща на служба. За отмъщение Гестапо разстрелва над 30 поляци в Нови Сонч.

Четвъртата му мисия – в Лондон през есента на 1942 г. остава в историята. Карски трябва да достави политически доклади и да информира премиера Владислав Шикорски за структурата, действията и плановете на Нелегалната държава.  Преди да замине, Карски се среща с ръководителите на Варшавското гето по тяхна молба и приема мисията да съобщи на света за изтреблението на евреите. Тази задача променя живота му.

И макар че съдбата на евреите му е известна, за да бъде достоверен  очевидец,  той прониква два пъти във Варшавското гето и в лагера за евреи в Избица. Сцените, на които става свидетел, неизмеримата трагедия на умиращите в самота  евреи завинаги се запечатват в паметта му, както казва той самият. Това е причината за личното му отношение към мисията, на която той остава верен до края на живота си.

Лична мотивация можем да открием и в това, че той е бил силно вярващ човек, идейно свързан с дейците на помагащата на евреите организация „Żegotа”, част от структурите на Нелегалната държава.

Сведения за изтреблението на евреите достигат до съюзниците и по-рано. Но Ян Карски изиграва специална роля, бидейки първият очевидец. А фактът, че е полски офицер, го прави още по-достоверен.

Под влияние на неговите доклади полското правителство засилва информационния поток за ситуацията в окупирана Полша и изтреблението на евреите. Въз основа на докладите на Карски е съставена нота до съюзническите правителства, в отговор на която съюзниците изготвят първата официална декларация, осъждаща изтреблението на евреите и обещаваща наказание за виновниците след войната.

Kaрски представя потресаващите си разкази за кървавите репресии в Полша, за дейността на Нелегалната държава и изтреблението на еврейския народ на най-важните политически, обществени, военни и религиозни ръководители, на журналисти, писатели, профсъюзи и обществени организации в Англия и САЩ.  Със съдействието на полското правителство той успява лично да представи свидетелския си разказ на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт и на министъра на външните работи на Великобритания Антъни Идън.

Сведения за немските лагери на смъртта достигат на запад и по-рано, но Карски е първият, видял холокоста лично. Неговата задача по време на срещите в Лондон и Вашингтон е да склони представителите на съюзническите държави да признаят, че спирането на холокоста трябва да се  превърне в една от стратегическите военни цели.

Драматичните послания на еврейските предводители от Варшавското гето, предадени от емисаря, не се осъществяват – повечето от събеседниците не вярват на разказа на Карски, смятайки го за пресилен, а очакванията за бомбардиране на лагера в Аушвиц определят като нереалистични. От значение са и антисемитските настроения в западните общества. Идън и Рузвелт със сигурност отчитат всички тези обстоятелства, декларират солидарност с Полша, като акцентират върху върховната  стратегическа цел на съюзниците – спечелването на войната.

Загрижени за неговата безопасност, висшестоящите препоръчват на Карски да остане в САЩ и да се ангажира със защитата на полските интереси. През 1944 г. Карски издава книгата „Taйната държава” (Courier from Poland: The Story of a Secret State), превърнала се в бестселър и излязла само в САЩ в тираж 400 000 екземпляра. Но съдбата на Полша, Централна и Източна Европа вече е предрешена в Техеран, Ялта и Потсдам.

След войната Карски защитава докторат в Университета Джорджтаун във Вашингтон, в който в продължение на 40 години преподава международни отношения и теория на комунизма. Той възпитава цели поколения американски дипломати, политици, служители в държавната администрация и бизнеса. Негов студент е бил и Бил Клинтън.

През 1985 г. Карски представя най-важния си академичен труд, озаглавен „Великите сили и Полша 1919-1945. От Версай до Ялта” (The Great Powers and Poland, 1919-1945: From Versailles to Yalta). Ето какво пише той за книгата си: За нас войната приключи със страшно поражение. Полша, съюзникът, който винаги е бил верен, който е воювал на всички фронтовеИсках на всяка цена да разбера как е станало, какво са мислили тези Чърчили, Рузвелти, Сталини, как се стигна до това нашият народ да понесе такова страшно поражение”. („Tygodnik Powszechny“, 1991)

След войната той живее и работи в САЩ, напълно убеден, че Полша не заслужава съдбата си и че той е трябвало да положи повече усилия, за да накара правителствата да направят нещо повече за избиваните евреи.

Много хора в свободна и демократична Полша знаят, че в Европа няма много такива като българите или датчаните, които не се огъват под натиска на хитлеристка Германия и спасяват повечето от евреите – граждани на България и Дания. Ян Карски е знаел това.

Той замлъква за много години – не говори и не пише за видяното. За първи път говори публично през 1981 г., склонен от спасения от холокоста изтъкнат американско-еврейски писател Ели Визел, лауреат на Нобелова награда за мир.

На 6 октомври 1981 на конференцията „Oткриване на окончателното решение“, организирана от Американския мемориален съвет за холокоста Ян Карски представя първото си, прочуло се по-късно, публично изказване2) . На записа от това събитие чуваме глас, изразяващ не само съжаление, но и гняв и безпокойство, сякаш от края на войната не са изминали четири десетилетия, а само няколко години. Според Карски човечеството, допускайки холокоста – по заповед или поради нехайство, поради незнание (избрано съзнателно, защото до съюзниците е достигала информация), поради липса на емпатия, егоизъм, хипокризия или бездушна рационалност -  е допуснало втори първороден грях, който ще го преследва до края на дните му.

Изказването се превръща в сензация и причина за всеобщо признание на ангажираността и ролята му. Силно впечатление прави силно емоционалният разказ на Карски във филма на Клод Ланзман „Shoah”3).

Евреите смятат Ян Карски за изключителен пример на поляк, дълбоко развълнуван от холокоста, чувстващ отговорност за съдбата на ближния, даващ израз на лична емпатия. През 1982 г. той е отличен с титлата „Праведник сред народите“ и получава почетно гражданство на Държавата Израел.

Ели Визел пише за Карски:  „ „Как може някой да не се възхищава на този велик поляк, велик във всеки смисъл на тази дума (…) този ревностен католик, който рискува живота си, за да спаси евреите, обречени на унищожение в лагерите на смъртта, създадени в неговата страна от немците? Развълнуван от тяхната трагедия, той не мисли за нищо друго. Разказва за нея на всички, които среща по време на пътуванията си. (…). След това замлъква. Разбира, че думите му изчезват в нищото. Хората са били заети с други неща, лидерите са имали други цели.  (…) И все пак свидетелството му дава плод. Благодарение на него знаем, че, ако пожелае, индивидът има шанс да повлияе върху хода на историята”.

Премиерът на правителството в изгнание ген. Владислав Шикорски два пъти награждава Ян Карски с орден Virtuti Militari – през 1941 и 1943 година, a през 1995 г. президентът Лех Валенса – с Орден на Белия орел.  През 2012 г., посмъртно, той е награден от американския президент Барак Обама с „Медал на свободата“, най-високото американско гражданско отличие. Много университети му присъждат почетната титла доктор хонорис кауза.

Ян Карски умира през 2000 година. Збигнев Бжежински пише за него: „Историята на Ян Карски е доказателство, че величието на човека се измерва с неговата морална позиция. Животът е пълноценен и има смисъл, ако се подчинява на морални ценности. Делата на Карски го поставят в редовете на най-големите герои в полската история“.

На 8 април Сенатът на Съединените щати изразява почитта си към Ян Карски в тържествена сесия. На 24 април полският Сенат прави същото.

В Годината на Ян Карски и по случай стогодишнината от рождението му свободна и независима Полша по най-различен начин почита паметта на изтъкнатия патриот, като сочи за пример на гражданска отговорност и съпричастност този морален човек в неморални времена. Още повече, че завещаното от него не е остаряло, защото въпреки преживяното по време на Втората световна война, а и по-късно – на Балканите и в Руанда, както и в много други места – човечеството е било и продължава да бъде обект  на тоталитарни репресии, престъпления срещу човечеството и етнически чистки.

С живота си и апела да не забравяме и да преосмислим преживяното в холокоста, Ян Карски свидетелства срещу насилието, проявите на дискриминация, унижение и бруталност,  които смята за основни причини за извършването на престъпления срещу  другия, етнически чистки и престъпления срещу човечеството. Той е символ на морала в политиката.

Всичко това води до появата на двама близнаци в Полша и САЩ – Jan Karski Educational Foundations4), поставящи си за цел популяризирането на личността и позицията на Карски. С помощта на многобройни изложби, семинари и конференции в Полша и в цял свят се стремим да достигнем до най-широка аудитория – академични и младежки среди, политици и хора на културата, с неговото послание: от теб, от твоята морална позиция и постъпки често зависи съдбата, а дори и животът на другите.

 

*)         Eugeniusz Smolar, Program Director Jan Karski Centennial

Jan Karski Educational Foundation

e.smolar@wp.pl

1)       See the Google Cultural Institute History on Jan Karski

2)       http://www.youtube.com/watch?v=R1NGzc6I22I

3)       The Holocaust by Claude Lanzmann  part 4 (as from 37’) http://www.youtube.com/watch?v=Yk8LzO2E4Ls  also The Karski Report by Claude Lanzmann  http://www.youtube.com/watch?v= wXWatchozTQ

4)       Jan Karski Educational Foundation www.jankarski.net

Напиши коментар

Научете повече за Полша