Музеят „Катин“

Музеят „Катин“

Fot. Bartosz Krupa/East News

В знак на уважение към жертвите на катинското клане през 1940 г. и хората, които отдавна се борят за разкриване на истината за него, на 17 септември 2015 г. във Варшава бе открита новата сграда на Музея „Катин“. След Музея на Варшавското въстание той е вторият модерен музей, напомнящ за най-важните събития в историята на Полша.

- Музеят „Катин“ е поредното, след Музея на Варшавското въстание място, което, вярвам, ще се превърне в място на национално поклонение. Поклонение, което е и образоващо – за войниците (…), юношите. (Вярвам) че ще бъде посещаван и популярен. Че много млади хора в нашата страна ще казват: има две места във Варшава, които задължително трябва да се видят, за да знаем повече за Полша: Музеят на Варшавското въстание и Музеят „Катин“, – каза президентът на Република Полша Анджей Дуда на тържеството по случай откриването на новото седалище на Музея „Катин“.

Основен мотив в Музея „Катин“ е пътят. Пътят, отвел почти 22 хиляди полски граждани, в т.ч. над 10 хиляди офицери от армията и полицията от плен до мястото на екзекуцията, където те загиват от ръката на съветската политическа полиция НКВД. Маршрутът, по който се разглежда Музеят „Катин“, започва от Плаца за проверка, намиращ се в парка на Варшавската цитадела с площ 3,5 хектара. Тук в равни редове са посадени 90 габъра, извисяващи се като войници на пост пред Музея. В центъра е издигнат дъбов кръст.

- Днес откриваме музей, очакван от поколения поляци. Музей, който ще увековечи престъплението на съветския тоталитаризъм срещу полския народ, – каза премиерът Ева Копач по време на тържественото откриване на Музея „Катин“ във Варшавската цитадела.

Пътечка отвежда към сградата на Цитаделата, крепост от XIX в., в която на два етажа е разположена музейната експозиция. Най-напред посетителите се запознават с обстоятелствата на катинското клане. Информацията се излъчва на мултимедийни екрани, сложени в сандъци. След това специална платформа ги спуска на музейното ниво, наречено „Свидетелство“. Taм се съхраняват около 5,5 хиляди автентични артефакти, извадени от катинските гробове. По-нататък се намират Алеята на отсъстващите и Катинския епитаф. От изхода на Музея към Плаца за проверка води широка стълба, разделена от тъничка струйка вода, стичаща се към Епитафа, символизираща усилията на много хора, основно семействата на катинските жертви, да бъде разкрита истината за събитията от април 1940 година.

През пролетта на 1940 година в околностите на Катин край Смоленск, Mедное край Твер, Биковня край Киев и Пятихатки в предградията на Харков, вероятно и в Беларус, съветската политическа полиция НКВД избива почти 22 хиляди полски граждани, в т.ч. над 10 хиляди офицери от армията и полицията. Решението за екзекутиране на „пленниците“ е взето от върховните власти на Съюза на съветските социалистически републики. То е записано в решението на Политбюро на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) от 5 март 1940 г. (т.нар. катинско решение). Едва през 1990 г. СССР признава официално, че престъплението е извършено от НКВД (по-рано съветските власти отричат, че са отговорни).

- Жечпосполита трябва да има огромно сърце, за да може да приюти всички жертви и техните най-близки хора. И тя отдавна има такова сърце. Това е огромна задача, защото трябва да се търси, да се ексхумира и идентифицира навсякъде, където е възможно, да се изграждат гробища, – каза по време на откриването на новото седалище на Музея секретарят на Съвета за опазване на паметта за борбата и мъченичеството Анджей Кунерт, ръководител на екипа, изготвил историческия и експозиционен сценарий на Музея „Катин“.

Източник: www.polska.pl

Напиши коментар

Научете повече за Полша