СРЕЩАТА НА ВЪРХА НА НАТО ВЪВ ВАРШАВА (8-9 юли 2016 г.)

СРЕЩАТА НА ВЪРХА НА НАТО ВЪВ ВАРШАВА (8-9 юли 2016 г.)

СРЕЩАТА НА ВЪРХА НА НАТО ВЪВ ВАРШАВА (8-9 юли 2016 г.)
Роберт Купецки

Решението да се организира през юли 2016 година среща на върха на НАТО във Варшава не беше случайно, както от страна на Съюза, така и на страната домакин. Това ще бъде първата среща на организацията на такова ниво в Полша. Символиката на мястото придобива голямо значение, особено предвид заплахите, идващи днес от източния съсед. Това несъмнено води до очаквания, свързани с решенията на тази среща на върха. Въпросът за военното укрепване на основите на колективната отбрана стана важен за действията на НАТО заради натиска на руските политически и военни акции в Крим и Източна Украйна и провокационното военно поведение при границите на Съюза. Те подриват основите на системата за сигурност в Европа, установена след Студената война, опиращи се на принципите за ненарушимост на държавните граници. Същевременно се налага преоценка на политиката на възпиране и защита на НАТО, особено дълготрайната й презумпция за изчезването на традиционните военни заплахи от Изток. Поради тази нагласа Пактът не е разработил оптимални защитни решения за източния си фланг, като още през втората половина на 90-те години на ХХ век приема съществени самоограничения за тях. Днес те изискват трайна промяна, а действията на страните членки, укрепващи спешно ротационното си присъствие в този район, са съществен израз на солидарност. Налагат се обаче решения, излизащи извън рамките на политическите декларации за сигурност (reassurance) към средноевропейските съюзници, че Алиансът ще ги защищава. Подобни намерения трябва да бъдат подкрепени с автентично възпиране на основата на солидни военни способности. Те трябва да бъдат издържани в правилна пропорция спрямо заплахата и да осъществяват ефективно провеждане на военни операции, независимо от техния мащаб, място и характер.
На срещата на върха на НАТО в Нюпорт през септември 2014 г. Съюзът взе решение за неотложни действия, укрепващи отбраната на източния му фланг. Те се изразиха в План за готовност (Readiness Action Plan). В рамките му освен другото, бяха реформирани Силите за отговор (NRF), като в тях бе въведен компонент за предприемане на светкавични оперативни действия (VJTF). Повишена беше и готовността на командването на Многонационалния корпус Североизток със седалище в Шчечин и бе решено да се създадат центрове на командване в държавите, разположени по източния фланг на НАТО за обучение и военни операции. Армиите на страните членки провеждат интензивни учения и съвместно обучение. От срещата на ръководителите на държавите и правителствата във Варшава се очаква информация не само за прилагането на тези средства, но и за извършването на поредната крачка към стратегическата адаптация на НАТО в областта на колективната отбрана. Нейните рамки трябва да обхващат:
- първо, засилено военно присъствие на НАТО в страните по източния фланг;
- второ, осигуряване на това присъствие с необходимата инфраструктура, която да даде възможност за складиране на сериозни количества техника и военни материали, както и дълготрайно пребиваване на бойните единици;
- трето, обвързване на тези мерки със съответните планове за използване на споменатите способности и сили за учения и отбранителни операции, вкл. съответното им усилване в случай на нужда. Като цяло всички тези действия трябва да имат солидна финансова база, затова страните членки трябва да увеличат разходите си за отбрана до 2% от БВП.
Влошаването на сигурността е с траен характер. Затова Алиансът трябва да си направи правилните изводи от поведението на Русия като заплаха със стратегически характер и от комплекса предизвикателства, идващи от южното обкръжение на Европа. Тук възниква необходимост от йерархизация на заданията и обвързването им с подходящите инструменти за действие на организацията. В перспективата на очакванията от срещата на върха важно ще бъде и определянето от съюзниците на желаната форма на отношения с Москва. Въпреки че се препоръчва поддържането на каналите за дипломатическа комуникация, продължаването на сътрудничеството във формата, създавана след края на Студената война и описана в Учредителния акт не е възможно. Цялата отговорност за това състояние на нещата носи Русия. Съюзническата политика на партньорство трябва също така да придаде по-голяма важност на приоритет като политическата и военната подкрепа за Украйна, Молдова и Грузия и задълбочаване на ангажимента за сътрудничество с Финландия и Швеция. Накрая, следва да се очаква решение за бъдещето на операциите на НАТО в Косово и Афганистан. И в двата случая трябва да се предвиди продължаването им. Огромен потенциал все така има в неизползваните възможности за сътрудничество между НАТО и Европейския съюз.Това се отнася както до съвместните действия по проблемите, идващи от южното съседство на Европа, така и до новите опасности, свързани с т.нар.хибридни конфликти. Полша очаква срещата на върха на НАТО във Варшава да внесе яснота относно посоките за бъдещото развитие на Алианса и да укрепи трансатлантическото сътрудничество като източник на надеждността му. Решенията на президента на САЩ от февруари 2016 г. за увеличаване на ангажираността във въпросите на европейската отбрана и увеличаване на финансовите разходи за свързаните с това цели създават интересни предпоставки за отбранителното сътрудничество в близките години.
Организацията на Северноатлантическия договор е пример за най-ефективен отбранителен съюз в съвременния свят. Благодарение на НАТО западният свят завърши Студената война в Европа без проливане на кръв, а преди това 40 години гарантираше сигурността и стабилното развитие на неговите страни членки. През това време те създадоха безпрецедентно силни военни, икономически и политически връзки, укрепвайки най-важната функция на Алианса – колективната отбрана. След 1989 г. той не само закрепи тази мисия, но и разшири обсега на задачите си, свързани с международния мир и сигурност. За това свидетелстват както многобройните стабилизационни операции и нови невоенни територии на дейност, така и механизмите на партньорско сътрудничество с държави извън организацията. Това се отнася най-вече за бившите противници на НАТО и особено Русия. Най-голямото постижение на политиката на партньорство е разширяването на организацията: в края на Студената война тя обединяваше 16 държави, днес те са 28, а поредната – Черна гора – скоро ще се присъедини към тях. Днес НАТО смята за свои главни мисии колективната отбрана на страните членки, участието в уреждане на конфликти и кооперативната сигурност, свързана със сътрудничеството с други международни организации и партньори. Тази сфера на дейност, записана в задължителната Стратегическа концепция, обаче поставя въпроси за приоритетите, стратегията и финансовата база на нейната реализация.
Тези въпроси, както и на развитието на военните умения и съпътстващата ги инфраструктура, и материалните аспекти на колективната отбрана ще бъдат най-важните пунктове за обсъждане на срещата на ръководителите на държавите и правителствата на страните членки на НАТО, насрочена за 8-9 юли 2016 г. във Варшава. Интересно е, че датата на срещата съвпада с 19-ата годишнина от срещата на върха на НАТО през 1997 г. в Мадрид. Там покана за членство получиха Полша, Чехия и Унгария, като така формално бе положено началото на първото разширяване на организацията след края на Студената война. Срещата във Варшава ще премине под знака на сериозните опасности, плод на руската агресия в Украйна, и последвалите действия на Москва, подронващи принципите на сътрудничество със Запада и фундаментите на европейската сигурност. Това изисква от Северноатлантическия съюз консолидация на отбранителните задания и укрепване на военните способности, потребни за колективната отбрана. Засиленото военно присъствие на НАТО на източния фланг днес е не само необходимост, а и рационално действие, целящо да предотврати конфликти и укрепващо чувството за сигурност на съюзниците. Международното поведение на Русия и произтичащите от него заплахи изискват разширено разбиране за необходимостта от колективна отбрана като задача, която обхваща и предотвратяването и противодействието на евентуалните последици от т.нар. сублиминална агресия (не достигаща до военни действия), също и от атериториална агресия, свързана със сигурността в киберпространството. Към тези заплахи се прибавят многобройните източници на предизвикателства откъм южните периферии на Алианса. Те изискват от международната общност да използва антикризисни инструменти, а в това НАТО и неговите страни членки също могат да имат своята роля.
За Полша Северноатлантическият съюз е най-важният външен инструмент за сигурността на държавата. Затова посоките на промени, настъпващи в организацията, имат особено значение за нея. По време на трансформацията на Алианса след Студената война Полша винаги е била за укрепване на неговите военни функции и способности за осъществяване на мисията за колективна отбрана. Пред лицето на най-сериозната криза на сигурността в Европа след 1989 г., каквато е руската агресия спрямо Украйна, тази функция на организацията и способността за осъществяването й имат ключово значение не само за чувството за сигурност на страните членки и възпирането на заплахите, но и за мира в Европа.

Откъси от книгата на Роберт Купецки „Организацията на Северноатлантическия договор“, издание на Министерството на външните работи на Полша, Варшава 2016

Превод: Силвия Борисова

Напиши коментар

Научете повече за Полша