КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА, СВЪРЗАНИ С НЕЗАВИСИМОСТТА

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА, СВЪРЗАНИ С НЕЗАВИСИМОСТТА

28 юли 1914 г.

В отговор на успешното покушение срещу австрийския престолонаследник Фердинанд на 28 юни 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия. В следващите няколко дни се задейства ефектът на доминото. По силата на съюзническите споразумения Русия обявява мобилизация на армията срещу Австро-Унгария. В отговор на това Германия обявява война на Русия, а после и на Франция. Държавите завоевателки се озовават от двете страни на фронта. Започва Втората световна война.

 

Учения на Съюза на стрелците в Закопане 1913 – (от фондовете на Националния цифров архив, инв. № 22-100-4)

5-6 август 1914 г.

Първа кадрова рота под командването на Юзеф Пилсудски тръгва от Олеандри край Краков и прекрачва границата между Галиция и Кралство Полша. Маршът на неголямото подразделение (от около 160 души) трябвало да предизвика избухването на анти руско въстание на територията на Кралство Полша. Ротата превзема Келце, но след неуспешен опит за пробив към Варшава е принудена да се оттегли в посока Краков.

Прокламация на главните командвания на армиите на централните сили (AGAD, публичен домейн)

9 август 1914 г.

Главните командвания на Германия и на Австро-Унгария издават прокламация, в която призовават полското население, което живее в Кралство Полша, да се включи в редиците на армиите на Централните сили. „Ние носим свобода и религиозна свобода, уважение към религията, толкова много потискана от Русия. Нека от миналото и от настоящето до вас стигнат стенанията от Сибир и кървавата сеч в Прага, и изтезанията на специалните отряди“ – можем да прочетем в документа. Той обаче не съдържа никакви конкретни ангажименти, нито обещания към евентуалната бъдеща полска държава.

Прокламация на великия княз Николай Николаевич (от фондовете на Националния цифров архив, инв. № 1-H-14b-2)

14 август 1914 г.

В отговор на австрийската и германска прокламация, главнокомандващият руската армия – великият княз Николай Николаевич излиза с прокламация към полското население, в която пише: „нека се заличат границите, които разкъсват на части полския народ! Нека полският народ се обедини в едно цяло под скиптъра на руския император! Под този скиптър ще се възроди Полша, със свобода на вярата, със свой език и самоуправление!“. Прокламацията е към поляците живеещи в Галиция и на териториите, завладени от германците. Но и тази прокламация, както и прокламацията на ръководителите на Централните сили, не съдържа никакви конкретни политически декларации относно формата и характера на възродената полска държава.

Прокламация на Върховния национален комитет (от фондовете на Националния цифров архив, инв. № 1-H-150a-1)

16 август 1914 г.

В резултат на обединението на Комисията на обединените партии за независимост и съществуващия до края на юли 1914 г. в Лвов Централен национален комитет, в Краков се създава Върховен национален комитет. Начело на този комитет застава Юлиуш Лео – тогавашният кмет на Краков. Комитетът трябвало да стане висш военен, политически и финансов орган на поляците на територията на Галиция. Първата му инициатива е да се създадат полски легиони редом с австро-унгарската армия. През 1915 г. в три бригади на Легионите воюват повече от 20 хиляди поляци.

Прокламация на Полския централен комитет за спасение (polona.pl, публичен домейн)

12 октомври 1914 г.

Полската диаспора в Америка създава Полски централен комитет за спасение. През първите години на съществуването си той реализира преди всичко цели, свързани с оказване на помощ чрез събиране на средства за пострадалите от войната на полските земи. С течение на времето той става един от най-важните фактори за оказване на натиск и представяне на полския национален въпрос пред западната общественост.

 

Групова снимка на членовете на Полската военна организация (от фондовете на НЦА, инв. № 22-198-6)

22 октомври 1914 г.

Юзеф Пилсудски създава на територията на Кралство Полша независима и тайна Полска военна организация. През първия период на функционирането й основната й задача са диверсионните и разузнавателни акции, насочени срещу Русия. Структурите й трябвало да наподобяват своеобразна нелегална армия, контролирана пряко от Пилсудски, без надзор от страна на която и да е от държавите завоевателки.

Атака на руски части по време на т.нар. битка край Лодз (неизвестен автор, публичен домейн)

11 ноември 1914 г.

Започва т.нар. битка край Лодз, една от най-кървавите битки през Първата световна война. В сблъсъка между германско-австрийските и руските сили от двете страни на братоубийствения конфликт воюват повече от 30 хиляди войници от полска националност.

Роман Дмовски, учредител на Полския национален комитет (от фондовете на НЦА, 1-A-493)

25 ноември 1914 г.

Във Варшава е създаден Полският национален комитет – организация, обединяваща полските политици, които виждат независимостта в съюз с Русия и страните от Антантата. Начело на комитета застават Зигмунт Велополски и Роман Дмовски. Той обединява силите, свързани с народната демокрация и други десни и националистически формации. Комитетът поема патронажа над създаването в Русия на полски части, наречени Пулавски легион на името на мястото, където първоначално се сформира.

Хенрик Сенкевич – учредител на Генералния комитет за помощ на пострадалите от войната в Полша (от фондовете на НЦА, 1-K-1795a)

8 януари 1915 г.

Във Вьове близо до Лозана по инициатива на Хенрик Сенкевич се създава Генерален комитет за помощ на пострадалите от войната в Полша. Основната му задача е да оказва финансова помощ на пострадалите от войната на полска земя и да запознае западното общество с полския въпрос.

Група доброволци към Полската армия във Франция, набирана сред американската полска общност (от фондовете на НЦА, инв. № 1-H-288)

30 май 1915 г.

В Чикаго се провежда многолюден митинг на полската диаспора. Пред събралото се множество от над 100 хиляди души излиза известният пианист Игнаци Ян Падеревски, който в своето слово настоява американските власти да положат усилия при установяване на следвоенния ред да се вземе под внимание съществуването на независимата полска държава. Под петицията по този въпрос до президента на САЩ Удроу Уилсън, се очаквало да се подпишат 600 хиляди души.

Полска марка, валидна в района на варшавското Генерално губернаторство (публичен домейн)

24 август 1915 г.

На анексираните от Централните сили земи на Кралство Полша се създава Генерално губернаторство. То заема териториите, които се намират във владение на Германия – Калишка, Варшавска, Плоцка и Ломжинска губерния, както и част от Пьотрковска и Шедлецка губернии. Австро-Унгария упражнява административна власт в останалата част от Кралство Полша.

Награждаване на участниците в битката край Рокитна (от фондовете на Националния цифров архив, инв. № 1-H-177-2)

30 септември 1915 г.

След пробив на източния фронт войските на централните държави заемат по-голямата част от полските земи. В битките на страната на германците и австрийците активно участват бригади на Полските легиони. Легендарна става битката край Рокитна (13 юни 1915 г.), край Тарлов (30 юни – 2 юли 1915 г.) и край Рашна (21-24 август 1915 г.). С оглед завоеванията на Централните сили, лидерът с проруска ориентация Роман Дмовски се оттегля на Запад.

Акт от 5 ноември 1916 г. (AGAD, публичен домейн)

5 ноември 1916 г.

В Пшчина е оповестен документ, подписан от германския и австро-унгарски император, в който се съобщава за създаването на земите на Полското кралство на „самостоятелна държава с наследствена монархия и конституционна система“. Това е първият документ, издаден от най-висши представители на страните, участвали в Първата световна война, в който се обявява създаването на Полска държава. В документа обаче границите й не са определени, някак енигматично само се споменава, че тя ще функционира в съюз с Германия и Австро-Унгария. Така че този документ не е гаранция за възстановяване на пълната независимост на Полша.

Цар Николай II (публичен домейн)

25 декември 1916 г.

В отговор на този документ, на 5 ноември в декрет във връзка с Нова година цар Николай ІІ обявява „създаването на свободна Полша, съставена от всичките три части, на които дотогава е разделена“. Що се отнася до териториалните загуби на Русия, този документ не може да има никакви конкретни политически последствия. Той обаче дава шанс за по-благоприятно третиране на полския въпрос от страните на Антантата, които дотогава смятат въпроса за независимостта на Полша за вътрешна работа на Русия. След абдикирането на царя на 16 март 1917 г. този декрет вече няма никакво значение.

Учредително заседание на Временния държавен съвет (публичен домейн)

14 януари 1917 г.

Във Варшава, по инициатива на Германия и Австро-Унгария, започва своята дейност Временният държавен съвет с Винценти Немоевски начело. Това е една квази-правителствена институция, която трябвало да подготви полска администрация на територията на Кралство Полша. Това трябвало да бъде първата крачка към създаването на обещаната в документа от 5 ноември полска държава. Същевременно се предприемат действия за трансформирането на Легионите в полска армия.

Група легионисти, интернирани в Шчипиорне (от фондовете на НЦА, 1-H-225-2)

2 юли 1917 г.

Поради мудните действия и политика на императорите по отношение на Полша и подчинената роля на формираната полска армия спрямо германското командване, Юзеф Пилсудски отказва по-нататъшно сътрудничество с Временния държавен съвет. Той отправя апел към полските войници да не полагат клетва за вярност към императорите и да не постъпват в Полските въоръжени сили. Последица от т.нар. „клетвена криза“ е интернирането на голяма част от войниците служещи дотогава към Централните сили и изпращането им в лагери в с. Бениаминув и с. Шчипьорня. Юзеф Пилсудски е затворен в крепостта в Магдебург. Събитията от юли 1917 г. слагат край на надеждата, че ще се възстанови независима Полша в съюз с Централните сили.

Полски национален комитет (публичен домейн)

15 август 1917 г.

В Лозана се създава Полски национален комитет начело с Роман Дмовски. Седалището на Полския национален комитет трябвало да бъде в Париж. Едни от най-важните задачи на комитета са интегрирането на полската диаспора на Запад, представянето на полския въпрос пред правителствата на страните от Антантата, организирането на полския политически живот на Запад и надзора на формиращите се полски военни подразделения във Франция. През август френското правителство признава Полския национален комитет за единствено официално полско представителство. След Франция, подобни декларации представят и управляващите във Великобритания и Италия, а през декември – и в САЩ.

Регентският съвет след официалното полагане на клетва (публичен домейн)

12 септември 1917 г.

Германия реагира на оставката на Временния държавен съвет като създава на територията на Кралство Полша Регентски съвет. Той трябвало да упражнява формално временна власт в земите на Кралство Полша, докато не се появи нов монарх. В състава му влизат варшавският архиепископ Александер Каковски, Зджислав Любомирски и Юзеф Островски. Регентският съвет съставя и правителство начело с Ян Кухажевски. Правомощията на Регентския съвет обаче се ограничават до определени действия. Освен това Регентският съвет няма голям авторитет сред полското общество. Въпреки това в периода 1917-1918 г. той предприема редица административно-правни действия, които стават основа за създаването през 1918 г. на независима полска държава.

Събрание на партията на болшевиките (публичен домейн)

15 декември 1917 г.

След като в резултат на октомврийската революция болшевиките завземат властта, издават Декларация за правата на народите в Русия, в която признават правото на самоопределение и създаването на самостоятелна държава на всички народи, населяващи територията на Русия, в това число и на поляците. Поради липсата на контрол върху полските земи, декларацията на революционната власт няма никакво политическо значение, а само пропагандно.

Удроу Уилсън говори пред Конгреса на САЩ (Hulton Archive, публичен домейн)

8 януари 1918 г.

Президентът на САЩ Удроу Уилсън в новогодишното си обръщение изрежда 14 точки, които според него, са в основата на следвоенния международен ред. В точка 13 той заявява, че трябва да се създаде независима полска държава с безопасен достъп до морето, която да обхваща земите, където действително живее полско население. Това е първата декларация на чуждестранен политик, в която са очертани принципите, въз основа на които да се формират границите на възродената държава.

Банкноти от Народна република Украйна (публичен домейн)

9 февруари 1918 г.

В Брест (на р. Буг) Централните сили подписват мирен договор със създадената през януари 1918 г. независимата Народна република Украйна. Според този договор на Народна република Украйна са отредени хелмската земя и част от Полесия. Това се посреща с остри протести от полска страна. В знак на протест последните полски части, които са на служба в Германия и Австро-Унгария, отказват да служат. Част от войниците правят опит да се прехвърлят на Запад.

Декларация за независимост, огласена от Регентския съвет (публичен домейн)

7 октомври 1918 г.

На фона на все по-лошото положение на Германия на Западния фронт, Регентският съвет излиза с прокламация за създаване на независима полска държава, която би трябвало да се изгради в съответствие с изложеното в тринадесета точка от новогодишното обръщение на президента Уилсън.

Народен съвет на Шльонск Чешински (лиценз CC-BY-SA 3.0)

19 октомври 1918 г.

В Шльонск Чешински се създава Национален съвет на Чешинското княжество. Именно принадлежността на Шльонск Чешински се превръща в ябълка на раздора между възстановяващата независимостта си Полша и създаващата се Чехословакия.

Полска манифестация пред кметството в Краков (публичен домейн)

28 октомври 1918 г.

Във връзка с декларацията на Карл І за федерализация на Хабсбургската монархия, в Краков се сформира Полска ликвидационна комисия начело с Винценти Витос. Нейната задача е да поеме административната власт от австрийците и да установи полска държавност в Галиция.

Главно командване на отбраната на Лвов (публичен домейн)

1 ноември 1918 г.

В Източна Галиция се прокламира Западноукраинската народна република. В Лвов започва борба между украинци и поляци за управлението на града. Сред полските защитници на града се оказват много членове на скаутското движение и на младежки организации. Тези млади хора ги наричат „Лвовските орлета“. Полско-украинската война за територията на Източна Галиция продължава чак до средата на 1919 г.

Плакат, провъзгласяващ създаването на Временно правителство на Република Полша с Игнаци Дашински начело (публичен домейн)

7 ноември 1918 г.

В Люблин левицата за независимост и селските партии сформират независимо от Регентския съвет Временно правителство на Република Полша начело с Игнаци Дашински.

Интернираният в Магдебург Пилсудски (публичен домейн)

10 ноември 1918 г.

Юзеф Пилсудски е освободен и напуска крепостта в Магдебург. В следобедните часове стига до Варшава.

Eerste Wereldoorlog. Generaals Foch en Weygand voor het treinstel in Rehtondes, nabij Compiegne, tussen de wapenstilstandsonderhandelingen van november 1918 door.

Маршал Фох пред железопътен вагон в гората край френския град Компиен (публичен домейн)

11 ноември 1918 г.

В железопътен вагон в гората край френския град Compiègne (Компиен) се подписва Компиенското примирие между държавите от Антантата и имперска Германия, с което приключва Първата световна война. Лишеният от авторитет Регентски съвет решава да предаде на Пилсудски командването на създаващата се армия. В Познан, действащият от 1916 г. таен Централен граждански комитет (обединяващ партиите с национален и селски характер), променя наименованието си и става Върховен народен съвет, обявявайки се за представител на полските интереси във Великополша.

Откъс от статия в „Куриер варшавски“, който съобщава за пристигането на Юзеф Пилсудски (публичен домейн)

14 ноември 1918 г.

Регентският съвет решава да предаде на Юзеф Пилсудки гражданската власт. През следващите дни на Пилсудски се подчиняват Временният народен съвет на Дашински и Националният съвет на Чешинска Силезия.

Правителството на Йенджей Морачевски (публичен домейн)

18 ноември 1918 г.

Юзеф Пилсудски създава коалиционно правителство начело със социалиста Йенджей Морачевски. Правителството не среща одобрението от на Народната демокрация и на част от народното движение.

Постановление за представителната власт (публичен домейн)

22 ноември 1918 г.

Издаден е декрет за представителната власт на Република Полша, според който Полша става република. До свикването на Законодателния сейм пълна власт в държавата трябвало да упражнява Временният държавен глава, а този пост заема Юзеф Пилсудски.

Падеревски в Познан (от фондовете на Националния цифров архив, инв. № 1-H-319-2)

26 декември 1918 г.

В Познан пристига представител на Полския национален комитет, Игнаци Падеревски. Тълпи поляци го посрещат ентусиазирано. Един ден по-късно във Великополша избухва въстание срещу германската власт. Посещението на Падеревски е искрата, която подпалва патриотичните настроения и довежда избухването на въстание.

Пилсудски и Падеревски излизат от литургия в катедралата св. Ян (от фондовете на НЦА, 22-241-1)

16 януари 1919 г.

Правителството на Йенджей Морачевски подава оставка. В резултат на споразумението с Юзеф Пилсудски е съставено правителство, с подкрепата на Национално-демократическата партия и селските партии, начело с Ян Падеревски. Благодарение на неговата номинация успешно се съставя правителство, подкрепяно от основните политически сили. Новият министерски съвет е признат от Националния комитет на Полша, а след това и от Антантата. Полша официално е призната за независима държава.

Великата четворка по време на Парижката мирна конференция (публичен домейн)

18 януари 1919 г.

Започва мирната конференция в Париж. В рамките на тази конференция 27-е страни победителки трябвало да установят следвоенния ред в Европа. Важен проблем е уточняването на границите на ново възникналите държави, в това число и Полша. Най-сериозното предизвикателство пред участниците в конференцията е определянето на полско-германската граница. Спорни терени са преди всичко Горна Силезия, Великополша, Куяви и Гданска Померания, а също Вармия и Мазурия. Представители на Полша в Париж са Роман Дмовски и Игнаци Падеревски.

Чешки войници по време на сраженията за Чешинска Силезия (публичен домейн)

23 януари 1919 г.

Чешките власти издават заповед за нападение на Чешинска Силезия. Започва полско-чехословашката война за граничните зони на Силезия. Чешката офанзива е спряна на 31 януари в резултат на неубедителната битка край Скочов. По-нататъшната съдба на Чешинска Силезия трябвало да се реши на конференцията в Париж.

Откриване на Законодателния сейм (публичен домейн)

26 януари 1919 г.

Провеждат се изборите за Законодателен сейм. Изборът завършва с голям успех за народната демокрация, която печели почти 36% от местата в сейма. Резултатът на социалистите е по-нисък от очаквания (9%). Важни политически сили се оказват селските партии. Полската народна партия „Пяст“ печели 12% от местсата, а дясно центристката Полска народна партия „Wyzwolenie” („Освобождение“) – 15%.

Брегови плацдарм в Двинск. Войници в окопите (от фондовете на НЦА, 1-H-370)

14 февруари 1919 г.

В град Мости, близо до Шчучин, полската армия се сблъсква с настъпващите от изток части на Червената армия. Битката се смята за формално начало на полско-болшевишката война за контрол над Източните покрайнини. Болшевиките планират да пренесат революцията в Западна Европа, но на пътя им застава новосъздадената полска държава.

Генерал Юзеф Довбор-Мушницки по време на преглед на 7 полк на великополските стрелци (от фондовете на НЦА, 1-H-341-1)

16 февруари 1919 г.

Приключват военните действия във Великополша. Освободените от въстаниците територии са предадени под контрола на Комисариата на Върховния съвет. По-нататъшната съдба на Великополша трябвало да бъде решена на мирната конференция в Париж.

Тържествен годеж на Полша с морето – три военно-патриотични церемонии, организирани от полските военни през първата половина на XX век с цел символично подчертаване на възстановяването на достъпа на Полша до Балтийско море, отрязан след подялбата на страната през 1793 г. – 10.02.1920 (от фондовете на НЦА, 1-H-347-2)

28 юни 1919 г.

Подписва се мирният договор във Версай. По силата на този договор Полша остава без Гданск и Великополша. В Горна Силезия, Вармия и Мазурия трябвало да се проведе референдум. Гданск получава статут на свободен град. Мирната конференция признава временната полска администрация в Източна Галиция. На Полша е даден 25-годишен мандат за управление на провинцията, като същевременно тя запазва своята автономия. След този период в Галиция трябвало да се проведе референдум.

Картечарски отряд в Богучице (публичен домейн)

16 август 1919 г.

В отговор на терора и неблагоприятната икономическа ситуация в Горна Силезия избухва въстание срещу германското управление (т.нар. Първо силезийско въстание). Бунтът е потушен на 26 август. Голяма част от въстаниците преминават границата, търсейки убежище в полската страна. Под влияние на международното мнение и в резултат на преговорите с полското правителство инициаторите за въстанието получават амнистия и им е разрешено да се върнат в Силезия.

Полски войници пред паметника на Хмелницки в Киев (от фондовете НЦА, 107-1007-1)

25 април 1920 г.

Начало на полската офанзива към Киев. По силата на споразумението със Симон Петлюра , ръководител на Украинската народна република, Пилсудски решава да удари района на Киев. Очаквало се на тези земи да се възроди буферната украинска държава, която остава в съюз с Полша. На 9 май 1920 г. поляци и украинци завземат Киев. Те обаче не успяват да разбият болшевишките войски, воюващи на източния фронт.

Полски части, оттеглящи се от района на Тарнопол (от фондовете на НЦА, 1-H-375)

26/27 май 1920 г.

Началото на контраофанзивата на болшевишките сили на украинския и белоруския фронт. След атаката поляците са принудени да напуснат Киев, а след това и Източна Галиция. На белоруския фронт полските сили са разбити от Първа конна армия на Семьон Будьони и са принудени да отстъпят.

Владислав Грабски (публичен домейн)

10 юли 1920 г.

По време на конференцията в Спа, премиерът Владислав Грабски приема условията, които поставя премиерът на Великобритания Дейвид Лойд Джордж. За да получат помощта на Антантата във войната с болшевиките, поляците трябвало да се съгласят източната граница да се установи на т.нар. линия Кързън. Проблемът за подялбата на Чешинска Силезия, Орава и Спиш, трябвало да се реши без да се проведе референдум. По-голямата част от териториите населени от поляци, т. нар. Заолже, се озовава в границите на Чехословакия.

Предаване на гласовете от региона в сградата на административния окръг Олщин след референдума (публичен домейн)

11 юли 1920 г.

Провежда се референдум във Вармия и Мазурия. Поради междувременно продължаващата болшевишка офанзива и несигурността, свързана с бъдещето съществуване на полската държава, резултатите от референдума не са в полза на Полша. Вармия и Мазурия, с изключение на няколко села по границата, остават част от Германия.

Витос и Дашински – премиер и вицепремиер на Правителството за национална отбрана (публичен домейн)

24 юли 1920 г.

Поради на неблагоприятното за полската споразумение в Спа, правителството на Грабски подава оставка. На негово място е съставен нов кабинет, подкрепен от широка коалиция. Начело на правителството застава Винценти Витос, а Игнаци Дашински заема поста вицепремиер. Този състав на правителството трябвало да насърчи селяните и работниците да се борят срещу болшевиките.

Полски войски, защитаващи Милосна (публичен домейн)

13-25 август 1920 г.

Води се най-важната битка от полско-болшевишката война – битката за Варшава. Ефектът от тази битка е, че поляците успяват да спрат офанзивата на болшевиките и да предприемат контраофанзива. Полската армия има успех не само благодарение на героизма на бранителите на столицата и на военния гений на Юзеф Пилсудски и неговия щаб, но също и благодарение на подразделенията, които по това време отбраняват Лвов. Защитата на Лвов позволява успешно развитие на контраофанзивата край река Вепш и разгром на руските сили.

Група силезийски въстаници (от колекцията НЦА, 1-H-464-1)

19-25 август 1920 г.

Избухва Второто въстание в Силезия. Непосредствена причина за това въстание е разпространението на антиполски настроения в Горна Силезия – засилване на терора, нападения срещу полски активисти и разгонване на полски митинги. В резултат на бунта Междусъюзническата управляваща комисия и комисията във връзка с организирането на референдума в Горна Силезия разпорежда да се разпусне германската полиция за безопасност, като на нейно място въвежда смесени полско-германски части на полицията във връзка с организирането на референдума.

Преамбюлът на Мартенската конституция (публичен домейн)

17 март 1921 г.

Законодателният сейм приема Мартенската конституция. Основният закон, който определя системата в държавата представлява основа на системата до 1935 г. съгласно нейните разпоредби Полша е република с парламентарна демокрация и тройно разделение на властите. Законодателната власт се упражнява от двукамарен парламент, който се състои от Сейм и Сенат, изпълнителната – от правителство и Президент, избиран от Народното събрание (двете камари – Сейма и Сената), а съдебната – от независими съдилища и трибунали.

Подписване на Рижкия договор (публичен домейн)

18 март 1921 г.

Подписва се договор в Рига, с който се слага край на полско-болшевишката война. Източната полска граница в голяма степен се препокрива с границите по време на Втората подялба на Полша, с една корекция в полза на Полша – Волиния и територията около Пинск.

 

Полски пропаганден плакат от времето на референдума в Горна Силезия (от фондовете на НЦА, 1-H-432-3)

3 май 1921 г.

Поради липсата на споразумение във връзка с референдума в Горна Силезия и опасявайки се от неблагоприятно развитие, на територията където се провежда референдумът, избухва трето въстание. Ефектът от това въстание е, че Междусъюзническата комисия взема решение, което е по-благоприятно за Полша. През октомври същата година комисията се произнася, че Полша ще получи източната, добре развита промишлена част от спорната територия. Независимо от това, че е спечелена само 1/3 от територията на Горна Силезия, тя има голямо икономическо значение – в Полша се озовават повече от 75% от въгледобивните мини и почти 50% от металургичните комбинати.

 

Автор: др Себастиан Адамкевич

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментарите .

Научете повече за Полша

Back to top