Национален ден в памет на „Прокълнатите войници“

Национален ден в памет на „Прокълнатите войници“

Разпускането на Армия Крайова през 1945 година за много войници не означава край на борбата за справедлива кауза. Напротив, окупирането на териториите на Втората Полска република от Червената армия, водещо до прекратяване на съществуването на Полската нелегална държава, е начало на нови сражения за свободата на страната и честта на името, а с течение на времето и за историческата правда.

„Войната не е приключила […]. Никога няма да се съгласим на друг живот, освен в напълно суверенна, независима и справедливо устроена Полска държава […]. Издавам последната си заповед. Продължете дейността си в този дух до възстановяване на пълната независимост на страната“ – пише последният главнокомандващ на Армия Крайова, ген. Леополд Окулицки – „Мечока“, в последната си заповед към офицерите и войниците на Армия Крайова през януари 1945 година. Първите организационни структури, създадени против окупацията на полските територии от Червената Армия, възникват още през 1943 година. През 1945 интензивният въоръжен отпор срещу наложената с насилие власт на много места приема мащаб на антикомунистическо въстание. Организацията, обединявайки цивилните и военните си възможности, включително и на най-известното си движение „Свобода и Независимост“, трябва да предприеме необходимата самозащита и да поддържа морала на народа. Целта на съпротивата е да се реализират споразуменията за Полша в Ялта, включително за провеждане на свободни, демократични избори.

Предполага се, че през следващите години във въоръжената дейност на съпротивата се включват около 200 хил. души. Само част от тях се бият в партизанските отряди – останалите им осигуряват снаряжение, разузнаване, скривалища и свръзки. Войниците загиват не само в бой – много са избити в затворите с присъди на сталинистката власт. Присъдите се издават без да се зачита правото за справедлив, безпристрастен процес и възможността за защита. Задържаните войници се осъждат с фалшиви обвинения в сътрудничество с германските нашественици. Властта се бори с антикомунистическата съпротива не само с помощта на армията и милицията, но също и посредством пропагандата.

Уморени от нескончаемата война, лишени от офицерско командване, разстреляно или заточено на Изток, изложени на жестоки наказания, повечето войници напускат укритията си през февруари 1947 година. Малко на брой продължават да се бият чак до началото на 50-те години. Последният „Несломим“, Юзеф Франчак – „Лалюш“, е разстрелян от засада през есента на 1963 година. Едва през 60-те години много от бившите войници излизат от затвора или съветските лагери, други се укриват под фалшиви имена чак до края на Полската народна република. Властите на Полската народна република искат напълно да заличат спомена за антикомунистическата съпротива в народната памет.

Паметта, обаче, остава и се възобновява през 90-те години. Именно тогава се ражда понятието „Прокълнати войници“, а историците започват сериозно да изследват въпроса. От 2011 година, в деня на годишнината от смъртта на седемте членове от последното ръководство на движението „Свобода и Независимост“, погубени в затвора в Мокотов, отбелязваме Националния ден в памет на „Прокълнатите войници“. Историята на „Прокълнатите“ днес е история за борба, за правото на самоопределение, символ на смелостта и жаждата за свобода.

Пресцентър на Министерство на външните работи

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментарите .

Научете повече за Полша