Русе: 11. Международен литературен фестивал 2018 (03-07.10.2018)

Русе: 11. Международен литературен фестивал 2018 (03-07.10.2018)

4 октомври, четвъртък, Дом Елиас Канети, бул. Славянски 12

11. Международен литературен фестивал 2018 (03-07.10.2018)

16.30 ч.
Oткриване на изложбата „Известни Българи в подкрепа на полската кауза“

Изложбата е във връзка с две годишнини, които отбелязваме през 2018 година: 100 години от възстановяването на независимостта на Полша и 140-годишнина от освобождението на България.
Изложбата е изготвена от Научния архив на БАН по случай 100 години от издаването на „Българската анкета по полския въпрос”. Преди 100 години 32 български политици и интелектуалци се ангажират с обществени дейности в полза на възстановяването на независима Полша, като отговарят на въпроси, зададени от Тадеуш Ст. Грабовски, основател на Полското бюро по печата в София, инициатор на Анкетата (1915), a към края на 1918 година – първият посланик на Полската република в София. Изложбата подробно разказва за българските участници в анкетата, сред които има много политици, университетски преподаватели и писатели. Сред тях са 8 професионални политици, в т.ч. 6-има бивши и настоящи министри (д-р Васил Радославов и Иван Евстатиев Гешов), 10 учени, университетски преподаватели, членове на Академията на науките (Боян Пенев и Стилиян Чилингиров), писатели и поети (Иван Вазов и Мара Белчева). В изложбата са включени репродукции на исторически документи. Те са използвани в полско-българското издание на анкетата, инициирано през 2011 г. от полонистката проф. Магда Карабелова.

17.00 ч.
Еугениуш Ткачишин – Дицки – „Това тяло можеше да бъде мое. 83 избрани стихотворения”
Модератор : проф. Маргрета Григорова

Представяне на сборника с поезия на Еугениуш Ткачишин – Дицки – „Това тяло можеше да бъде мое. 83 избрани стихотворения“ (Издателска къща „Емас“, София, 2017, подбор, превод от полски език и подредба: Панайот Карагьозов.
Книгата и автора ще представи проф. Маргрета Григорова от Великотърновския Университет “Св. Св. Кирил и Методий“.
Не зная, дали стихът е дар от Бога, както е заявил Йосиф Бродски на разпитващия го офицер. Но смятам, че стиховете (или поне някои) притежават душа. Знаят повече и виждат повече отколкото този, който ги е написал. (Еугениуш Ткачишин-Дицки)

Еугениуш Ткачишин-Дицки (1962) е един от най-забележимите полски поети, дебютирали след 1989 г. Роден в село Вулка Кровицка до Любачов на полско-украинското пограничие. Завършил полска филология в Люблинския университет „Мария Склодовска-Кюри”, а през 1990 г. започва да пише дисертация на тема „Литературния живот в Лвов през XVII век” в Католическия университет в Люблин. През същата година излиза дебютната му стихосбирка „Неня и други стихотворения” и оттогава до днес е неразделен с поезията. Автор на 16 поетически тома. Въпреки че като поет е прекалено обременен от полското и украинското минало, преводи на негови стихотворения са публикувани в Словения, Австрия, САЩ, Украйна, Италия и България. Достатъчно е да споменем заглавията на стихосбирките „История на полските семейства” (2005) и „Любовницата на Норвид” (2014), отличавани и награждавани, което неимоверно го радва. Най-вероятно ще си остане при поезията, макар че му е било поръчано да напише автобиографията си.
От много години работи върху история на полската поезия през XIX и XX век, която навярно никога няма да завърши. Но той обича да се движи по ръбовете и перифериите. Може би поради това, че до петнадесетата си годишнина е говорил на хахлацки – език смесица от полски и украински.

18.00 ч.
Емил Басат и преводачите, епизод 2: с Емил Басат разговаря проф. Маргрета Григорова

Представяне на книгата „За Полша с любов. Българските гласове на полската литература“. Автор: Емил Басат (интервюта с 19 преводачи на полската литература на български език и литературоведи) с участието на автора.

За Полша – с любов. Българските гласове на полската литература. Автор: Емил Басат
Тази книга е плод на носталгия и на тъга – тъга по едно красиво и изпълнено със смисъл време на приятелство и тъга по отишлите си без време хора – Боян и Юлия Обретенови, Величко Тодоров и Галя Белинска, благодарение на които навлизах в света на Полша. Това е книга и на закъснялото ми признание към онези труженици на превода, които претворяваха полското слово през годините, както и към изследователите на българо-полските културни връзки. Лицата на българската полонистика са многобройни и различни, сред тях има компаративисти, езиковеди, лингвисти, синхронни и консекутивни преводачи, филмови преводачи, учени, съчетаващи своите интереси с превод на художествена литература, поети – всички те обединени от една обща любов към Полша. Искаше ми се през техните гласове и мисли да станете съпричастни, скъпи читатели, на онова, което героите ми наричат „глътка въздух“, „усещане за свобода“, „морален пример“. Благодаря на всички мои герои преводачи, дали съгласието си да участват в това наше общо пътешествие в полския свят. Пътуване, което надявам се да продължи и в една бъдеща книга посветена на полските българисти. (Емил Басат)

Емил Басат е литературен журналист и историк на превода. Роден е на 26 април 1949 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 40 години прави анкети с български преводачи и с чуждестранни българисти. Автор е на 6 книги – „Чешки триптих“ (в съавторство с Величко Тодоров), „Преводът – лица и маски“ – книга първа и втора, книга трета очаква своя издател, „Българо-унгарски двуглас“, „Словашките лица на българската литература“(електронен вариант) и „За Полша с –любов. Българските гласове на полската литература“. Носител е на наградата на СПБ и фондация „Панагирик“ за цялостен принос в популяризирането на преводното дело в България. Ръководител е на секция „Теория, история и критика на превода“ на СПБ.

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментарите .

Научете повече за Полша

Back to top