Статия във връзка с отбелязването на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста

Статия във връзка с отбелязването на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста

fot. Kancelaria Prezydenta

ИСТИНАТА, КОЯТО НЕ МОЖЕ ДА УМРЕ
Президентът на Полша за 75-та годишнина от освобождаването на германския нацистки лагер за масово унищожение Аушвиц

На 27 януари 1945 г. съветски войници освобождават германския нацистки лагер на смъртта Аушвиц. Онова, което заварват там, до днес поражда ужас и заслужава абсолютно морално осъждане.

Тогава са освободени близо 7 хиляди лагерници. Малко преди това, в периода 17-21 януари, от концлагера Аушвиц и от другите лагери от комплекса са изведени затворените там около 56 000 лагерници, които в изтощителни маршове на смъртта поемат навътре в територията на Третия райх. В лагера остават само хора-сенки, завинаги осакатени от неимоверния физически и психически тормоз. Те оцеляват по чудо в нечовешките условия на живот – глад, студ, болести, изнурителен труд, безмилостен бой и насъскване на кучета, крясъци и обиди. Някои от тях са жертви на престъпни медицински експерименти. Ежедневно стават свидетели на смъртта на своите другари по съдба – мъже, жени, възрастни хора, инвалиди и деца. Пред очите им се извършват многобройни екзекуции, включително и такива, които есесовците извършват с жестокост за забавление. Част от затворените в лагерите са принудени да пренасят трупове на убитите в газовите камери или за да бъдат изгорени в крематориумите. Със съзнанието, че и тях ги чака същата съдба.

Това е само кратко описание на ада на земята, в какъвто е превърнат концлагерът Аушвиц, мястото, където са унищожени над един милион евреи и хиляди жертви от други националности, в това число поляци, роми, синти и военнопленници от Червената армия. Такава е съдбата и на милиони евреи от другите нацистки лагери на смъртта – Треблинка, Собибор, Белжец, Кулмхоф, Щутхоф и десетки други. Управляващите Третия райх планират и реализират пълното изтребление на еврейския народ, затова създават мрежа от лагери, които действат като истинска фабрика на смъртта. Убийствата са извършвани като промишлен процес – със стотици и хиляди, ефективно, като се вземат под внимание времето и разходите за транспорт и се води подробна документация. Никога преди това не е имало такава крайна дехуманизация и унижение на милиони невинни жертви.

Трудно е да се пише, да се чете, да се говори за това… В Библията в Еклисиаст откриваме думите: защото в голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа знание, трупа тъга. Но ние трябва да се заемем с това. Новите поколения трябва да трупат това познание. Дори с цената на страданието, което носи познанието. Трябва да формираме бъдещето на света въз основа на дълбоко разбиране на случилото се преди 75 години в сърцето на Европа, за което непрекъснато говорят очевидците. Нека да остане вечно предупреждение случилото се с народа-потомък на Лайбниц, Гьоте, Шилер и Бах, след като е бил заразен с вируса на имперската гордост и расисткото презрение. Не бива да забравяме, че последната, решителна стъпка към Втората световна война, без която нямаше да има трагедията на Холокоста, е тайното споразумение между Хитлер и Сталин от 23 август 1939 г. То предполага отнемане на свободата и суверенитета на държавите от Централна и Източна Европа, а инициираното тогава тясно сътрудничество между двата тоталитарни режима продължава до последните часове преди изненадващото нападение на нацистка Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г.

Истината за Холокоста не може да умре. Тя не бива да се изкривява, нито да се използва като инструмент за каквито и да било цели. В името на свещената памет за унищожението на евреите и от уважение към останалите жертви на тоталитаризма през ХХ в. не можем и няма да толерираме това. Няма да престанем да полагаме усилия светът да не забравя това престъпление. За да не се случи подобно нещо никога повече.

С мисията да разкрие истината за Холокоста и да бъдат подкрепени евреите, застрашени от унищожение, много рано се заема полското съпротивително движение. Създадената на нашите окупирани земи Полска нелегална държава се опитва да защити всички, които доскоро са били граждани на независима Полша. През септември 1940 г. офицерът от полската армия Витолд Пилецки със съдействието на нелегалната власт, съзнателно и доброволно попада в концлагера Аушвиц. През април 1943 г. успява да избяга оттам, а по-късно предава доклад за случващото се в лагера. Ето откъс от него: „Болните [от тиф], хората в безсъзнание и почти оздравелите (…) бяха натоварени в коли и закарани (…) към газовите камери (…) Едно осемгодишно момченце молеше есесовеца да го остави. Беше коленичило на земята пред него. Есесовецът го ритна в корема и го хвърли в колата като кученце“. Ян Карски, емисар на емигрантските полски власти, със собствените си очи наблюдава зверствата, извършвани във варшавското гето и в германския транзитен лагер в Избица. Той подготвя меморандум за системния германски геноцид срещу евреите. От декември 1942 г. той го представя пред най-висшите органи на съюзните държави и формиращите общественото мнение среди. Още преди това генерал Владислав Шикорски, министър-председател на полското правителство в Лондон, изпраща на съюзните страни нота, приета на заседанието на Министерския съвет на 6 юни 1942 г. В нея се казва: „… унищожаването на еврейското население си извършва в невероятни размери. В градовете Вилнюс, Лвов, Коломия, Станиславув, Люблин, Жешув и Мехув, се извършва клане на десетки хиляди евреи. В гетата във Варшава и Краков Гестапо ежедневно извършва масови екзекуции. (…) Евреите в Полша са подложени на най-страшните преследвания в своята история“.

Междувременно Полската нелегална държава създава Съвет за помощ на евреите към Представителството на правителството на Република Полша за страната. Благодарение на този съвет 50 000 души получават документи, подслон, пари и лекарска помощ. Полски дипломати организират бягството на евреи на територии, неконтролирани от нацистка Германия. Значителен процент от оцелелите от Холокоста дължат живота си на хиляди полски Праведници на света. В нашите семейни разкази, в историческите и литературните документи е съхранен споменът за много хора от еврейски произход, укривани в тавански помещения, мазета и плевни, за предоставянето на скромна храна или посочване на безопасен път за бягство на еврейски бежанци. Трябва да се знае, че в Полша за всеки такъв жест окупаторът е наказвал със смърт. Това се случва стотици пъти. Сред милионите поляци има и хора, които са могли да окажат помощ на укриващите се евреи, но не успяват да преодолеят страха за собствения си живот и за живота на своите близки. Срещат се и такива, които, ръководени от низки подбуди, предават евреите в ръцете на германските окупационни власти или самите те извършват позорни срещу тях. В драматичните обстоятелства от онова време правосъдната система на Полската нелегална държава налага на виновните смъртни наказания и ги изпълнява.

Изградените в окупирана Полша германски концентрационни лагери бяха и си остават за нас непоносимо унижение. Те са драстично отрицание на нашата хилядолетна култура и история, на полския свободолюбив дух, толерантност и солидарност. Геноцидът срещу евреите, макар че се извършва на територията на почти цяла Европа, е особено тежък удар върху полската държава, която от векове е мултирелигиозна и многонационална. Еврейската общност в предвоенна Полша е една от най-многобройните в цялата история на тази нация. Сред 6-те милиона граждани на Република Полша, загинали в резултат на Втората световна война (а това е над 1/5 от цялото население), цели 3 милиона са полски евреи. И те са най-голямата група жертви на Холокоста.

Еврейската общност, която живее и се развива върху нашите земи в продължение на почти десет века, за няколко години изчезва почти напълно. Полша изведнъж губи хиляди еврейски творци на култура, изследователи, лекари, адвокати и чиновници, предприемачи, занаятчии, търговци и други ценени специалисти. Сред убитите има съпрузи, приятели, съседи и сътрудници на хора с нееврейски корени. В нашите градове се пази споменът за мъченическата смърт на евреите, събрани от германския окупатор в гетата – кварталите-затвори. Само единични предвоенни синагоги днес служат като молитвени домове. В оцелелите сгради на еврейските религиозни училища и ритуални бани не звучи вече идиш и иврит. В днешните граници на Полша има около 1200 идентифицирани еврейски гробища, но няма кой да посещава намиращите се там гробове. Безвъзвратно са унищожени еврейски творби на изкуството и художествените занаяти, печатни антикварни книги и ръкописи на учени, литератори и композитори.

Днес представяме историята на евреите в Полша и техния унищожен свят в публикации, на научни конференции, фестивали, изложби, концерти и паметници като част от дейността на държавните научни и културни институции каквито са музеите, театрите, архивите и библиотеките. Постепенно се възраждат еврейските религиозни общини, обществени организации, издателства и списания. Подкрепяме този процес, защото германският нацизъм не може да има последната дума в историята на полските евреи и тяхната мъченическа смърт.

Увековечаването на тази трагедия – геноцида на евреите, трябва да бъде важен и траен елемент на обучението за мир. И разказ за случилото се, който трогва човешките сърца, руши бариерите на предразсъдъците, разделението и омразата. Това е урок, как да проявяваме разбиране и да оказваме помощ на хора, тежко засегнати от съдбата.

Точно в такъв дух ще отбележим Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. По решение на Генералната асамблея на ООН от 15 години той съвпада с годишнината от освобождаването на концлагера Аушвиц. Затова след четири дни на територията на Полския държавен музей Аушвиц-Биркенау, където е разпръсната пепелта на над един милион жертви на Холокоста, ще се срещнем с лидери и високопоставени представители на държави от целия свят. Ще присъстват и възрастни оцелели. На 75-годишнината от символичния край на геноцида ще свидетелстваме за истината. Заедно ще призовем за мир, справедливост и взаимно уважение между народите!

Вечна памет и поклон пред избитите в концлагера Аушвиц!
Вечна памет и поклон пред жертвите на Холокоста!

 

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментарите .

Научете повече за Полша

Back to top