Великденски традиции в Полша

Великденски традиции в Полша

Великден е най-старият християнски празник. Вече седемнайсет века той се отбелязва в първата неделя след първото пролетно пълнолуние. Той е подвижен празник, който обикновено се отбелязва между 22 март и 25 април.

Името на празника, така типично за славянските народи, поляците заемат от чехите заедно с християнството. В някои славянски езици празникът се казва Велик ден, в други е прието Възкресение – празник, свързан с чудото на възкресението.

След въвеждането на грегорианския календар през 1583 г. се появава разминаване между датите на честване на празника в католическата и православната църква, тъй като в православната църква денят на Възкресение Христово (Пасха) се изчислява по юлианския календар.

Великденски традиции

Великденски пост
Великденският пост започва 40 дни преди преди великденските празници – началото му е веднага след Неделя Сиропустна или Сирни заговезни (в полската традиция – Środa Popielcowa, Popielec). По време на църковната литургия на Сирни заговезни главите на вярващите се посипват с пепел, получена от изгорените миналогодишни великденски палми (изготвяни за Цветница).

Някога вярвали, че главите на хората се посипвали с праха на погребаните в гробищата – това се отнасяло за хора, които се разкайвали публично. След този обряд те нямали право да влизат в църквата до великденската изповед на Велики четвъртък. От Х в. посипването на главите с пепел става задължителен за всички обряд – символ на разкаянието за попълнени грехове и готовност за великия пост, за умъртвяване на плътта и размисъл. Някога селяните спазвали препоръките на църквата и сами си избирали начини за умъртвяване. Месото, а в някои домакинства и млечните продукти, захарта и медът изчезвали от масата. Но пък се поднасяли постен жур (вид супа, приготвяна с ръжена закваска), картофи, кисело зеле, херинга и хляб. В богатите къщи постът не бил толкова строг – там поднасяли разнообразни вкусни ястия с риба, на масата присъствали различни видове сирена, масло и мляко.

По време на великия пост хората се отказвали от пушенето и пиенето, не се организирали вечеринки и забавления (хората се срещали по време на общите молитви), не се свирело и пеело.

В средата на поста се отбелязвал Полупост – кратко прекъсване на умъртвяването на плътта и тишината. По селото тичали момци, вдигали шум с дървени дрънкалки и чупели във вратите на къщите пълни с пепел гърнета.

Цветница, Връбница (Niedziela Palmowa) – в християнския календар този празник също е подвижен и се отбелязва седем дни преди Великден. С него се отбелязва влизането на Христос в Йерусалим. Съгласно католическите обреди на този ден вярващите носят в църквата палмички, символ на възраждащия се живот. В Полша Цветница се празнува от средните векове, като с нея започва периода на духовна подготовка за празника, бeлязан със спокойствие, съсредоточаване и съпреживяване на христовите мъки.

Изготвянето на великденски “палми” има богати традиции. Обичаят е особено тачен и спазван в Курпье и Подкарпатието – там ежегодно се провеждат конкурси за най-висока и най-красива палма. Палмите достигат понякога височина над десет метра и трябва да могат да стоят изправени. Изготвени от ракита, те не бива да съдържат метални елементи. Украсяват се с цъфнала върба (котенца – bazie) и цветя от разтегателна хартия.

Великденска палма – тя не е само декоративен елемент, който сръзваме с конкретен празник. Приписват й голяма магическа сила и благодарение на това свойство тя е “подходяща за всичко”. Най-благоприятно въздействие имали палмите, изготвени от млади върбови клонки, украсени с цветя, билки и житни класове. Върбата била наричана “жизнелюбиво” растение, нейната виталност и сила вдъхвали оптимизъм и затова символично се опитват да предадат нейната енергия на хора и животни. През пролетта върбата е първото напъпило дърво, което расте по-бързо от останалите растения и може да се развива в неблагоприятни условия. Затова карали животните да минат под нея, за да поемат поне малко от нейното плодородие.

След освещаване на палмата в църквата тя тържествено се връща в къщи. След това хората се удрят или докосват с нея, за да си предадат нейната сила. Ударът с палмата трябва да дари девойките с хубост, а момците – с храброст и сила. При удара се изричат думите: не бия аз, върбата бие, да не би някой случайно да иска да си върне на удрящия за твърде болезнените удари. Стопанинът удря с палмата по три пъти всеки ъгъл на къщата, за да го предпази от бедност. За да се предпазят от гърлобол гълтат “котенцата” на върбата. Това предпазва от уроки и укрепва тялото. Осветената палма се слага зад иконата – там тя бди над къщата чак до следващия Великден. Предпазва къщата от светкавици и пожари, посевите от лошо време, а хора и животни от болести. Сложена до комина по време на буря, прегражда пътя на светкавиците.

Велики петък – в католическата традиция ден, увековечаващ христовите мъки и смърт на кръста. В този ден литургията е съсредоточена върху обожествяването на кръста и на Божия син, отдал живота си за спасението на хората. В католическите църкви се изграждат и посещават божи гробове. В този ден не се отслужва света литургия, само след обяд има служба, по време на която се пеят песни за кръста и светите тайнства и се четат съответните откъси от Библията.

Велика събота – в християнския календар подвижен ден на траур в памет на разпнатия Христос. Част от Великата седмица, отбелязва се един ден преди Великден. С този ден е свързан обичаят за обожествяване на гроба господен и освещаване на различни храни.

Обичаят за освещаване на различни храни (swięconka) води началото си от VІІІ в., а в Полша е възприет през ХІV в. В началото за освещаване в църквата се носело само агне от хляб, по-късно се добавят сирена, масло, риба, олио, месо, сладкиши, вино, яйца и др. Полската маса с осветена храна била известна с красивата си подредба и изобилие. Не можело да липсва великденското агне, направено от масло, тесто или марципан. На богатите кралски и аристократични маси блестяли агънца от злато, сребро и скъпоценни камъни върху “ливадка” от покълнала люцерна или овес.

Подборът на продуктите в кошничката никога не е случаен. Векове наред всеки божи дар е бил признат от народната и християнската традиция символ. Съставът на даровете в кошничката се променя през вековете, броят им постепенно намалява, докато остават 7.

Агне
Най-важният символ на великденските празници. За християните олицетворява победата на Христос, който като жертвен агнец отдава живота си за хората, за да възкръсне и победи греха, злото и смъртта. В повечето случаи агнето е със знаменце, като образа на възкръсналия Христос със знаме, символ на победата и триумфа.

Освен това в кошничката има и

Хляб
Във всички култури той е бил и продължава да бъде основна храна, гаранция за благополучие и успех, а за християните – висш символ, олицетворяващ Христовото тяло.

Яйца
Доказателство за възраждащия се живот, символ на победата над смъртта. В Полша тази символика е разпространена от немски духовници. Хората вярвали, че споделянето на яйце с близки хора укрепва семейните връзки. Докосването на домашните животни с осветено яйце трябвало да ги пази от болести и уроки. Писаните яйца, подарени на влюбени, били гаранция за успеха на техния съюз. На черупките от осветени яйца се приписвали необикновени свойства – ситно счукани и добавени в яденето, те разпалвали пламенни чувства у избраника.

Шарени яйца (pisanka)
Полската дума pisanka се употребява за яйце (обикновено кокоше, но понякога гъше или паче), украсено с различни техники. Най-старите шарени яйца произхождат от Месопотамия. Обичаят за боядисването им е познат и в Римската империя.

В Полша най-старото шарено яйце – от Х в. – е намерено при археологически разкопки на ополския остров Острувек. Орнаментите върху него са нанесени с разтопен восък, след което яйцето е потопено в боя, приготвена от лучени люспи или охра, които са го оцветили в червенокафяв цвят. След приемането на християнството яйцето се превръща в основен елемент на великденската символика.

Днес писаните яйца се приготвят преди Великден и присъстват задължително на великденската трапеза. Те са символ на възраждащата се природа и надеждата, черпена от християните от вярата в Христовото възкресение.

В зависимост от използваната техника яйцата имат различни имена:

• Kraszanki (malowanki) – яйцата се боядисват, като се варят в боя, приготвена от естествени багрила: кафяв цвят се получавал от лучени люспи; черен – от дъбова кора или орехови черупки; златистожълт – от кора от млада ябълка или цвят от невен; лилав – от венчелистчета от слез; зелен – от стебла на зелена пшеница; розов – сок от цвекло.
• Pisanki – получават се чрез нанасяне на орнаментите с горещ разтопен восък върху черупката, а след това потапяне на яйцето в боя. Като инструменти са използвали игли, фиби, шила, сламки или дървени пръчици.
• Oklejanki – яйцата са украсени с мъх, листенца от люляк, парченца гланцова хартия или станиол, текстил и др.
• Nalepianki – особено популярни в краковско и край Лович. В тези случаи яйцето се украсявало с орнамени от рязана лъскава хартия.
Някога с писане на яйца се занимавали само жените. Докато траел процесът, на мъжете било забранено да влизат в стаята. Ако все пак се случело такова нещо, се баело против уроки, хвърлени върху яйцата от неканения гост.
Днес преди великденската закуска всички се чукат с осветените яйца. Както и споделянето на просфората на Бъдни вечер, този обичай е израз на приятелство.

Колбаси
Тяхното присъствие в кошничката трябвало да осигури плодородие и здраве. Те са символ на заможност, защото не всеки може да си ги позволи.

Сол
Жизненонеобходим минерал. Смятана за символ на пречистването. Хората вярвали, че прогонва злото. Животът без сол е немислим.

Хрян
Олицетворява човешката сила и физическа мощ. Трябва да подсилва действието на останалите осветени храни.

Великденски кекс
Включен е последен в състава на храните за освещаване. Символ на уменията и съвършенството. Невтасалите козунаци били голям срам за домакинята. Редно било в църквата да се носят домашни козунаци, а не купени в магазина.

Рецепта за великденски кекс
Продукти: 250 г брашно, 5 жълтъка, по-малко от половин ч.ч. захар, половин ч.ч прясно мляко, 60-70 г масло, 30 г мая, 50 г стафиди, ч.л. спирт, ромова есенция.
Глазура: 100 г. пудра захар, сок от половин лимон, портокалови корички за украса
Маслото се разтапя в горещото прясно мляко. Добавя се брашното и се замесва тесто. Оставя се да се охлади. Маята се разбърква с ч.л. захар, лъжица брашно и се оставя за няколко минути на топло. Към вареното тесто се добавят един по един жълтъците, като постоянно се бърка. Накрая се добавя маята, останалата захар, стафидите, няколко капки ромова есенция и спиртът. Тестото хубаво се омесва. оставя се да втасва 20-25 мин., след което отново се премесва и пак се оставя да втаса. Поставя се в намазана с мазнина форма, оставя се още веднъж да втаса и се пече в нагорещена фурна – 160С. Пече се до златисто.
Пудрата захар се разбърква лимоновия сок, добавя се супена лъжица преварена хладка вода и се бърка енергично ок. 20 минути. Готовият козунак се залива с глазурата и се украсява с портокаловите корички.

Неделя, Възкресение Христово – Неделята на възкресението на Христос е най-старият и най-голям католически празник. Във великденската литургия се представя възкръсналия Христос. Рано сутринта вярващите участват в процесията, която три пъти обикаля църквата. Всички църковни камбани бият и съобщават радосната вест за възкресението на Господ, разнася се песента “Весел ден настъпи днес”. В много градове младежите изстрелват специално подготвените за този ден фойерверки. Старата традиция повелява на този ден хората да се поздравяват с думите Христос воскресе и да се отговаря с Воистина воскресе. Произнасяйки тези думи трябва да забравим или да простим всички недоразумения и обиди. След литургията вярващите се връщат в къщи за тържествена великденска закуска.

Светли Понеделник – поради възвишеността на тайнството възкресение католическата църква в продължение на осем дни повтаря една и съща основна истина на вярата: Христос воскресе. Светлият понеделник е вторият ден от празнуването на христовото възкресение. Тогава се отбелязва и празникът Шмигус-Дингус, когато всички се поливат с вода. Той е също много стар и вероятно се корени в обредите, свързани с вярата в благотворните свойства на водата. Празникът е прекрасно забавление за цялото семейство и чудесна възможност за палавниците да вършат лудории в съответствие с народните традиции. Всички се поливат – в именията с по няколко капки парфюмирана вода, на село – с кофи и кани. Много девойки са потапяни в реката или в корито с вода. Въпреки писъците девойките не се оплаквали, защото вярването е, че водата на светли понеделник “ще им направи бяло и червено лицето”. Освен това броят на момците, преследващи девойките, бил мерило за тяхната хубост. Родителите също не били против поливането на дъщерите им, защото за бащите мократа до кости дъщеря означавала добра реколта в полето и приплод от животните. Освен това растяли шансовете за изгоден брак. Мокрите дрехи не били повод за срам – срамували се тези девойки, които никой не искал да полива. Момците се стремяли да полеят колкото се може повече девойки, за да си осигурят успешна година. Този, който не успеел да полее нито една девойка, бил смятан за неудачник. През цялата година работата нямало да му върви, а останалите го обявявали за “женски крал”.

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментарите .

Научете повече за Полша

Back to top